Коренът на всички беди в журналистиката беше в теоретичния и практически модел, по който бе изградена самата комунистическа партия. Този модел поставяше партията в изключителното положение на монополист на истината от последна инстанция и всичко, което противоречеше на нейното гледище, беше потискано, преследвано и обявявано извън закона. Нейната непогрешимост се налагаше с решения на върховните партийни органи, които бяха задължителни за всички. А на нашата журналистика беше отредена ролята на трансмисия, която трябваше да популяризира и провежда политиката на БКП, а още по-вярно казаното на придворна дама - корумпирана и при нужда ухажвана, за да-бъде безрезервно предана в своята сервилна, обслужваща мисия.

Това доведе до пълно обезличаване на отделните вестници и списания, на радиото и телевизията и до криза на доверието към тях.(…)

Общественото мнение, мнението на читателя, се подменяше с оценките на ЦК, дори на отделни негови сътрудници, които, както всичко свързано с действията на партията, също бяха обявени за непогрешими. И затова не бяха случайни периодичните погроми върху средствата за масова информация. Най-пресният случай беше закриването на почти всички профсъюзни вестници и други издания преди две години, рана, която и досега не е зараснала. От своята професия бяха насилствено откъснати много наши колеги, голяма част от които са още без работа.

Българската журналистика, с някои изключения, от служител на истината се превърна в служител на номенклатурата. Днес много се говори за независимостта на печата.(…)

Въпросът за независимостта на средствата за информация се превръща в главен въпрос на нашата журналистика. Според нас това сега преди всичко означава премахване на партийното ръководство върху тях. Гласността е гаранция да казваш това, което мислиш, без всякакви условия и уговорки. Гласността е най-важното условие за престижа на всяка журналистика, но това е и нейната най-голяма отговорност. (…)

Както демокрацията и свободата на словото са невъзможни без гласност, така и гласността е невъзможна без висока политическа култура, нравственост и професионална етика на журналиста и журналистиката.

Монополизирани бяха инвестициите за материалната база на средствата за масова информация, което им връзваше ръцете за самостоятелна изява и съществуване. Всъщност това продължава и сега. Колкото и срамно да звучи, журналистиката и издателите не могат реално въздействат върху определянето на тиражите, върху разпространението на печата и модернизацията на печатната база.

Същото се отнася и за радиото и телевизията. В тази област е необходима също коренна промяна. Комплекс „Работническо дело“ трябва да бъде предоставен за акционерно ползуване и от други издания. Във връзка с това настояваме за денационализация на печатната база на много издания, извършена противоконституционно от държавата преди години. Разпределението на вестникарската хартия занапред да става с участието на обществен съвет под егидата на съюза на българските журналисти. Безспорно тези въпроси са свързани с формите на собственост, с възможностите за тяхното действително разнообразие и равноправие. Свободата на словото не е възможна без собственост, която осигурява демокрация, политически плурализъм и икономическа и финансова самостоятелност на всяко издание. Във връзка с това стои и въпросът за приемането на демократичен закон за средствата за масова информация.(…)

Предлага се конгресът да обяви Съюза за независима организация на българските журналисти. Това означава независимост от политическите организации в страната, независимост от държавните органи, независимост от стопанските организации, независимост от други обществени организации и движения, независимост от издатели и работодатели. Необходими са пълно самофинансиране и самоиздръжка на съюзната дейност, изработване, издигане и защита на самостоятелни платформи, програми, становища, предложения и право на законодателна инициатива.

Съюзът на журналистите не признава друга власт освен властта на своите членове. Той действа в съответствие с конституцията, законите на страната и своя устав. Основен предмет на неговата дейност е изразяването и защитата на творческите и професионалните интереси на неговите членове, свързани с упражняването на журналистическата професия.(…)

Журналистическият труд е интелектуален труд и за него особено значение има моралната оценка. Заплащането също е вид оценка. Все още никой не дава право на редакциите сами да разпределят своя фонд „работна заплата“.(…)

Вероятно ще бъде уместно към СБЖ да се създаде компетентна творческа комисия, която да може да привлича и други колеги и при нужда да дава оценка за труда на един или друг журналист. Такава защита на журналистическия труд ще става все по-необходима и в случаите, когато наши колеги попадат в съда за свои публикации.(…)

Новите условия в организацията и функционирането на средствата за масова информация налагат съответна промяна в характера и предназначението на Съюза на българските журналисти. Бидейки отворен за членове с различна мирогледна и партийна ориентация, ръководен принципи в неговото изграждане може да бъде пълната му независимост от политическите, държавните и стопанските структури на страната.(…)

Предложени бяха следните варианти за обсъждане:

Председателят на комисията съобщи някои характерни случаи, свързани с вестниците „Отечествен зов“ във Враца, „Пиринско дело“ в Благоевград, както и с личните журналистически съдби на бившата кореспондентка в Пазарджик Лилия Тодорова, Илия Дамянов от вестник „Ленинец“ към МК „Ленин“, Светлин Шанов от списание „Партиен живот“, Александър Николов - бивш главен редактор на вестник „Народна армия“, трагично загиналия журналист и фоторепортер Георги Заркин. (…)

В заключение комисията предложи конгресът да създаде постоянно действащ орган за защита на правата и интересите на журналистите. Докладът потвърди истината, че журналистическата професия е рискова, често направо опасна. През изминалите години на едноличен режим тя е пречила на много култове, защото основната задача на журналистиката, при липсата на официална политическа опозиция, е да критикува властващите. Затова и разправата е била безскрупулна.

Съобщени бяха и резултатите от проучванията на комисията за установяване на истинността на сигналите за корупция на съюзни дейци. Георги Найденов докладва, че „в основни линии“ сигналите, отнасящи се до висшите председатели на съюза Веселин Йосифов и Боян Трайков и до бившия секретар на социалната комисия на МОЖ и директор на международния институт по журналистика Иля Карадимов, „се оказаха верни“. Става въпрос за лично и семейно облагодетелствани от служебното положение, за неправомерно използване на коли, командировки, почивна база. (…)

От името на дружеството Панайот Денев предложи осведомителната агенция да се обяви за независима и нейният ръководител да се избира пряко от Народното събрание, което да наблюдава и да контролира дейността й. Предлaга се да бъдат разпуснати партийните организации в агенцията и в другите средства за масова информация. Федерация със силно изразени синдикални функции трябва да замени досега съществуващия съюз на българските журналисти. (…)

На вечерното заседание се изказаха 22 души. Въпреки че всички имаха съзнание за необходимия конструктивен тон в разискванията, нагласа за конкретен отговор на въпроса каква да бъде журналистическата организация по характер много от ораторите се изкушаваха да се отклонят, да споделят дълбоко лични проблеми, да не разсъждават по същество. Това предизвикваше често бурната реакция па залата. (…)

Главният редактор на в. „Работническо дело“ Радослав Радев, който бе сред цитираните ръководители на средства за масова информация, пренебрегнали този случай, взе думата, за да даде пояснение. Присъстващите не му позволиха да изложи становището си. В знак на несъгласие с отнетото право на отговор на критика, делегатите от журналистическото дружество на „Работническо дело“ напуснаха вечерното заседание и представиха писмен протест. (…)

Петко Бочаров констатира, че тоталният контрол върху писменото и говоримото слово у нас е все още непокътнат. Средствата за масова информация, книгоиздаването, книгоразпространението, киното са под непосредствена зависимост от ЦК на БКП, техните ръководители са назначени „отгоре“. Хартията и сега се отпуска по преценката на висши чиновници, а не според реалните потребности. (…)

***

За демокрацията – свобода на словото

Девети (извънреден) конгрес на Съюза на българските журналисти

София, 28 януари /спец. кор. на / След вчерашния ден, преминал преди всичко в бурно обсъждане на процедурни въпроси, днес по-ясно започна да се долавя тонът и да се открояват гласовете, които поведоха разговора към по-важната страна на конгресната работа – решенията на този извънреден форум за облика на организацията на фона на всеобщото движение към промени. В редица изказвания личеше разбирането за специфичното място на журналистическото обединение, което чрез извисяване на гражданската и професионалната реализация на всеки негов член и чрез демократизирането на своя вътрешен живот ще допринася за създаване на нова обществена атмосфера. (…)

Пряката връзка между журналистиката и политическата борба сега у нас бе една от темите в изказването на Стефан Продев. В тази обстановка всеки вестник, всеки журналист, в това число и раждащият се друг печат, ще имат позиция. Затова за журналистическата карта трябва да се води борба, за да бъде зачитана от всички институции. Той подкрепи федеративния принцип за устройство на организацията и

много колеги след това се позоваваха на неговата обосновка.

Вера Андреева категорично защити позицията, че журналистиката не трябва да бъде, както в много случаи досега, професия с две лица - изразител на общественото мнение и информатор на властта. Тя призова към нравствен и професионален избор.(…)

На следобедното заседание докладваха председатели на комисиите. Изслушана бе председателката на комисията за изработване на проект за основни положения за законно уреждане на масово-информационната дейност Еми Барух. Като уважиха усилията на колегите, работили върху документа, делегатите гласуваха материалът да бъде внесен в законодателната комисия на Народното събрание и да послужи за основа на закона за печата. Предложено бе комисията за установяване на истинност на сигналите за корупция на съюзни дейци и комисията за реабилитиране репресирани журналисти да обединят усилията и да продължат да работят и след конгреса. Особено бурни и оживени разисквания предизвика отново поставеният въпрос за изключването от съюза на бившите председатели на СБЖ Веселин Йосифов и Боян Трайков. След поименно гласуване конгресът реши двамата да бъдат изключени от журналистическата легализация за „непростими прегрешения към професията, за нарушаване на нравствения престиж на журналистиката“. (…)

***

Нови ръководители на Съюза на българските журналисти

София, 29 януари 1990 г. /спец. кор. на / Стефан Продев е новият председател на съюза на българските журналисти. С тайно гласуване с несравнимо голямо предимство той се наложи пред останалите пет в избирателната листа. Предложени бяха 22 кандидатури, но бяха направени самоотводи.

Новият демократичен дух намери израз и в продължилото доста дълго предлагане и обсъждане на различни кандидатури за ръководни органи на СБЖ. Затова конгресът завърши рано тази сутрин, макар че бе решено делегатите отново да се съберат. Не бе избран главен секретар на съюза, защото кандидатите не набраха необходимия брой гласове. Според новия устав за първи път конгресът трябваше да определи новите главни редактори на съюзните издания. Евгений Станчев бе избран за главен редактор на вестник „Поглед“. Главният редактор на списание „Български журналист“ ще бъде гласуван допълнително. За председател на контролния съвет на СБЖ бе избран Петко Бочаров, а за председател на творческия фонд - Ясен Антов.

***

По независим и демократичен път

Завърши Деветият (извънреден) конгрес на СБЖ

София, 29 януари 1990 г. /спец. кор. на / Един от важните документи на завършилия тази сутрин Девети (извънреден) конгрес на Съюза на българските журналисти е приетият късно снощи временен устав на организацията. Гласуваният вариант бе изграден на основата на предварително предложените три проекта. В него са намерили място голяма част от плодотворните идеи на клуб „Журналистическа инициатива“. Според новия устав Съюзът на българските журналисти е независима, доброволна, самофинансираща се и самоуправляваща се професионално-творческа организация, изградена на федеративен принцип. Той представлява своите членове и защитава техните професионални и творчески интереси пред държавата, политическите партии, обществените организации, юридически и частни лица, а също така и пред международните организации, в които членува или с които сътрудничи. Записано е, че като своя първостепенна задача Съюзът вижда утвърждаването на гласността, демокрацията, хуманизма, националното съгласие, идеите на мира. Подчертават се засилените синдикални функции, като се задължава СБЖ да осигурява оптимални възможности за развитие и реализация на своите членове при равни условия. Върховен ръководен орган на съюза е конгресът. Той избира чрез тайно гласуване председателя, който не трябва да е член на централно ръководство на политическа партия или организация, главния секретар, главните редактори на съюзните издания, централния съвет и председателя на творческия фонд. Управителният съвет се заменя от съюзен съвет, чиито членове се избират от журналистическите дружества чрез тайно гласуване при задължителни алтернативни кандидатури. Всеки член на съюзния съвет представлява в този орган броя на своите избиратели. Именно поради тази промяна участниците в съвета ще станат известни по-късно.

Гласувана беше нова редакция на устава на творческият фонд на СБЖ. В приетото решение на Деветия конгрес се отхвърля досегашният политически диктат върху дейността на съюза. Поставя се основата на нова журналистическа организация, абсолютно независима от държавата и от политическите партии, която запазва демократичните и прогресивните традиции и постижения на българската журналистика. Тя отменя старите вертикални структури, основава се на федеративния принцип като отворена общност за самоорганизация и самоопределение на журналистическите дружества, клубове и други формации. В документа е записано да се разформироват първичните партийни организации на БКП и да не се допуска създаването на организации на други политически партии и движения в СБЖ и в съюзните средства за масова информация. Настоява се националните средства за осведомяване - , радиото и телевизията - да преминат под контрола на Народното събрание. Като се изисква ликвидиране на държавния монопол върху хартията, се настоява тиражът на изданията да се определя според читателското търсене. Правят се предложения за засилване на социалната защита на журналистическия труд. Подкрепят се исканията на областните вестници да станат независими и да се отделят от досегашните издатели. Възлага се на бъдещата постоянна обща комисия за защита на правата на журналистите да поиска от министъра на вътрешните работи досиетата на колегите, които сега са в запечатаните архиви на закритото Шесто управление на МВР. В духа на демократичните си цели и задачи, Съюзът ще развива връзки със сродни обединения от чужбина.

Историята на журналистическите сдружения в България датират още от 1905 г. Първото журналистическо сдружение е Дружеството на столичните журналисти. Неговата дейност е насочена главно към професионалните въпроси и защита на моралните и материални интереси на журналистическата колегия в София. Важна роля за разширяване на дейността на Дружеството изиграва създаденият от него Журналистически клуб, открит на 18 септември 1920 г. Организацията издава „Вестник на вестниците“, а бележити журналисти и общественици са сред нейните председатели – Йосиф Хербст (първият председател), проф. Никола Милев, Христо Силянов, Петко Пенчев, Димо Казасов и др.

Дружеството на столичните журналисти и Съюзът на провинциалните професионални журналисти в България продължават да съществуват като самостоятелни организации до 24 декември 1944 г. Състоялите се на тази дата общи събрания на двете организации решават да се обединят в Съюз на журналистите в България. На 12 юни 1955 г. отново е учреден съюз на журналистите под наименованието Съюз на българските журналисти, който е продължител на Съюза на журналистите в България. Учредителното събрание приема устава на Съюза и избира Управителен съвет начело с проф. Владимир Топенчаров.

Първият председател на СБЖ след демократичните промени е Стефан Продев. Той е начело на организацията от 1990 до 1992 г. Дъл­гогодишен главен редак­тор на вес­т­ник „Дума“ (1990 — 1999), и главен редактор на изданията и „Паралели“ в периода 1965-1979 г. През 1973 г. той е специален кореспондент във Виетнам по време на войната със САЩ.